Като египтянката

Аз имам рокли – червената и жълтата, и синята...

Но няма да броя... под техен стяг ме следва

едната половина на града (без или във впряг).

В илиците ми влизат копчета от погледи,

спокойно ги търпя – като небето облаците.

Не нося ризи – те стягат ми душата головрата,

а пък маншетите, яките – патрондаши!

И ако някой ми подава ризата си вересия

- до три пъти ще му откажа, макар петлите,

макар жените по вратите  да ми хулят името. 

Не се нахвърляйте на раменете ми,

не ги покривайте с месали, с голи врани,

Исус ни е събрал да ни разкаже вярата,

но враните ви я кълват и семето го няма...

А ризата е мярка Галилеева във Кана.

Там биха проговорили сватбарите,

ще ви дарят, макар убоги (с вино и стафиди).

Дори и псетата не чакат дарове.  Един е бог

и в неговата притча се облича словото

за простия народ в одежда добротворска.

Та... вашите ризи са различни. А мярата им -

хич не струва. Не се окичвам с чуждите  петлици,

за нищо на света не ще нахлуя заради езиците ви

едно подобие на християнска мъдрост.

Езика ми завързвайте, бесете, но Аза ми проклет

да не досягате и с пръст! Назад, че голотата свети

и тя ще бъде вашият невидим кръст!

По тялото ми всеки камък или кал – парцал е

от плътта на дявола. Щом искате Кайафа – молете му се!

Отивам си. По раменете ми – свобода и завист.

tina