Като египтянката
Като египтянката
Аз имам рокли – червената и жълтата, и синята...
Но няма да броя... под техен стяг ме следва
едната половина на града (без или във впряг).
В илиците ми влизат копчета от погледи,
спокойно ги търпя – като небето облаците.
Не нося ризи – те стягат ми душата головрата,
а пък маншетите, яките – патрондаши!
И ако някой ми подава ризата си вересия
- до три пъти ще му откажа, макар петлите,
макар жените по вратите да ми хулят името.
Не се нахвърляйте на раменете ми,
не ги покривайте с месали, с голи врани,
Исус ни е събрал да ни разкаже вярата,
но враните ви я кълват и семето го няма...
А ризата е мярка Галилеева във Кана.
Там биха проговорили сватбарите,
ще ви дарят, макар убоги (с вино и стафиди).
Дори и псетата не чакат дарове. Един е бог
и в неговата притча се облича словото
за простия народ в одежда добротворска.
Та... вашите ризи са различни. А мярата им -
хич не струва. Не се окичвам с чуждите петлици,
за нищо на света не ще нахлуя заради езиците ви
едно подобие на християнска мъдрост.
Езика ми завързвайте, бесете, но Аза ми проклет
да не досягате и с пръст! Назад, че голотата свети
и тя ще бъде вашият невидим кръст!
По тялото ми всеки камък или кал – парцал е
от плътта на дявола. Щом искате Кайафа – молете му се!
Отивам си. По раменете ми – свобода и завист.
tina
© Златина Георгиева All rights reserved.
