Като феникс изгорях
в тоз един живот
и от пепелта възкръснах пак,
с теб да съм до гроб.
Във клади огнени горях
и след туй се раждах пак,
но любовта ми оцелява
и те търси пак - не те забравя.
Колкото и пъти аз да изгоря,
толкова и пъти аз ще се родя,
един живот на мен ми стига,
щом обичам теб - любима.
© Ganyo Ganev All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
