Като график за стената...
Като график за стената
залепи ме... и вися.
С пръстена си окова ме
за семейната врата.
Сто "не трябва" нареди ми.
С твоите вечни правила,
дъх не ми остави. И безсилна
просто скърши ме, като трева.
С нов парфюм и нова дреха
ми показваш обичта,
ала тя не топли, мили,
не ухае на цветя.
В шепа стискам правилата
и изхвърлям ги в дъжда,
други ще напишеш, зная,
във безмълвна тишина.
Тях с кафето ще изпия
кимайки ти със глава.
и покорно ще ги сдъвча,
ще преглъщам без слова.
На балкона тихомълком
ще повърна всички думи,
с птиците за миг ще литна,
споделила своите сълзи
Пролет е, така красива!
Свиват птиците гнезда.
Моето гнездо е празно...
от неписаните правила.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
