... Като жена
Изви снага. Усмихна ми се леко.
И аз и се усмихнах ей така.
Докоснах я, а кожата ù мека –
поисках да я имам тук, сега...
Докосна ме. Изтръпнах и... заплаках –
„страдание, любов и красота.”
Поиска ме. Това и само чаках –
потънах с нея заедно в нощта.
Изпих я ненаситно като вино –
останах жадна... и посегнах пак.
Отдаде се като добра любима –
заля ме цялата като река...
Предложих ти я. Споделих я. Ето!!...
Усетих, че и тебе завладя.
Погълна те и стана много лека –
ефирно над земята полетя.
А после с друг – умираща и нежна –
загадката на много тишини –
бе стон, бе звук и песен безметежна
в безсънната пиеса през нощта.
Докосна всеки, който я поиска
добрата жрица в не една съдба...
Поезията, моята утеха –
от векове живее все така.
© Нели Господинова All rights reserved.
