Като Калина
Като Калина
Като Калина в македонска песен
ще ходя подир тебе като луда!
Родата ти - не били, казваш, лесни -
чифтета и кинжали - цяло чудо!
Но няма като някаква си риба
с изцъклен поглед в кухото безвремие
в дълбокото от суша да умирам
и всъщност да съм в локва до колене.
И няма като пиле да прелитам
над глухите гори около тебе -
на босо и на голо ще се стичам
направо във съня ти нощно време.
И няма да ми викаш от вратата:
"Назад, че тука друга хубост грее!" -
далеч ще съм - от края на земята
ще чуеш, щом реша да ти попея...
И след като, изпяла песента си,
замлъкна - твойте нощи ще посърнат.
И с десет катинара на вратата,
ти пак ще ме повикаш да се върна -
като Калина в македонска песен
да тичам подир тебе като луда -
да кипнеш в мен, преди да дойде есен,
а после - ако ще да става чудо!
© Галена Воротинцева All rights reserved.
