Като лъвовете
Изправи се гордо, по лъвски!
Чуй - сърцето в гърдите ти бие.
Любовта ли?... Тя все се изплъзва,
но след нея оставаме ние -
раними, обичащи, искащи!
И няма нито миг да забравим:
как гърди във гърди сме притискали,
как по тъмно косите си галим,
как се гледаме сутрин безшумно,
как измерваме с теб булеварда
във вечер, навярно безлунна,
за да се борим заедно с неправдата!
Светът е пълен с моменти прекрасни,
дори когато с тъгата ни сблъсква.
Затуй сме длъжни да бъдем безстрашни,
и силни, и смели... по лъвски!
