Mar 24, 2008, 10:26 AM

Като начало...

Poetry

650 0 1

Не мога да пиша, знам.
Никой не ме разбира, знам.
Тогава защо го правя?
Това също знам.

Правя го, за да си изясня,
да бъда себе си пред себе си.
Да бъда това, което съм,
не това, което трябва.

И всичко да е само мое,
да бъде истинско и реално.
Без лъжи и лицемерие.
Без чуждото мнение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

пинда.св (Стоян Владов)

Много добре казано!Бъди наистина такава.

2008-03-24T15:05:33+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0