Като насън...
Очи затварям и се размечтавам...
... Отново съм дете, на кукли в двора си играя...
... а после съм голяма. Вече пети клас! -
Първо влюбване - в момче, живеещо до нас...
... Сега пък съм на седемнайсет,
а ухажорите ми - цели двайсет!
Въртя ги, правя номера,
не се замислям докога
ще мога да си позволявам
момчетата така да разигравам...
Уви! Не продължава дълго!
Ненавършила и двадесет и пет
майстора си го намирам...
Нещастна участ, лош късмет,
кармична връзка, орисия?!
Не знам!!! Поуката е налице -
не се замесвай с хора, за тебе неотворили сърце!!!
Зареждат се самотните години
на близане на рани, работа в чужбина...
... и плахи опити отново огъня на любовта да разгоря
в сърцата на мъже, подвластни само на страстта...
И нежен слънчев лъч за кратко -
нaй-чистият Човек, но влюбен в друга... Жалко!
... И ето ме, на трийсет и една след някой ден...
Немирното дете събудила във мен...
... Мечтаеща за пътешествия, купони,
странстване из Космоса с балони...
... изяви, представления пред възхитена публика дори...
Разбира се, за без пари! ;-)
... Мечтаеща за свобода,
за две зараснали крила,
политащи навън, в простора,
далеч от битовизми, дребни хора...
Изцяло устремена към слънцето там, горе,
не сещаща ни жега, нито пък умора...
Където ще ме чака моят Рицар, тъкмо долетял,
облечен в златните си празнични доспехи...
А моят дух, почувствал се отново цял,
най-сетне ще намери истинска утеха!
Ще се завърна от мечтите си тогава,
но не сама, а вече двама!
И, преизпълнени с любов,
ще заживеем истинския си живот!
(13 Юли 2009)
© Таня Шопова All rights reserved.
