Като небето
Като небето
И цялото небе след дълго скитане се връща
Камелия Кондова
И ти се връщаш – всеки път различен.
От връх и пропаст в шепите събрал
най-крехкото, несбъднато обичане,
което вятърът бе разпилял.
В един копнеж за обич и наслада
сърцето си заложих. И умрях.
Но щом се върнеш, пак възкръсвам млада.
Прескачам цели планини от грях.
Забравям всички болки и несгоди.
Превръщам се в сълза. И във звезда.
Готова съм Земята да пребродя
и този свят отново да създам.
© Елица Ангелова All rights reserved.
