Като нежно издихание
Сред забързаните дни
Се изгубиха мечти
Разпиляха се като зрънца
Пръснаха се като стъкълца
Като звезди на зазоряване
Като очи след заслепяване
Няма да бягам...
Не спирам избуявам
Издънка млада в бурени
Листа от ветрове обрулени
Клюка или клетва
Вдигната висока летва
Капка камъка пробива
Капка обич на високо ме издига
Като нежно издихание
Като прелестно мечтание
© Любомир Деничин All rights reserved.
