Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Jan 4, 2009, 10:15 AM

Като от Дявол

  Poetry » Love
985 0 5
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол  -
душата ти не е за мене...

От устните ти търсех да живея,
самотни моите те домълчаха.
Не ме докосваха и са студени...
Допри ги в моите, че изгоряха.

Очите ми не искаха да плачат,
виновните сълзи не домиляха.
А ти, сърце, виновно си, виновно,
че никога не те разбраха...

Ръцете ти понякога ме галеха,
не искаха да знаят за забраната...
Дори и Дявол да съм ще забравиш,
душата ти полека се предава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0