Като от Дявол
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея,
самотни моите те домълчаха.
Не ме докосваха и са студени...
Допри ги в моите, че изгоряха.
Очите ми не искаха да плачат,
виновните сълзи не домиляха.
А ти, сърце, виновно си, виновно,
че никога не те разбраха...
Ръцете ти понякога ме галеха,
не искаха да знаят за забраната...
Дори и Дявол да съм ще забравиш,
душата ти полека се предава...
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея,
самотни моите те домълчаха.
Не ме докосваха и са студени...
Допри ги в моите, че изгоряха.
Очите ми не искаха да плачат,
виновните сълзи не домиляха.
А ти, сърце, виновно си, виновно,
че никога не те разбраха...
Ръцете ти понякога ме галеха,
не искаха да знаят за забраната...
Дори и Дявол да съм ще забравиш,
душата ти полека се предава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
