4 янв. 2009 г., 10:15

Като от Дявол

988 0 5
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол  -
душата ти не е за мене...

От устните ти търсех да живея,
самотни моите те домълчаха.
Не ме докосваха и са студени...
Допри ги в моите, че изгоряха.

Очите ми не искаха да плачат,
виновните сълзи не домиляха.
А ти, сърце, виновно си, виновно,
че никога не те разбраха...

Ръцете ти понякога ме галеха,
не искаха да знаят за забраната...
Дори и Дявол да съм ще забравиш,
душата ти полека се предава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...