Като Пепеляшка
Прахта от мебелите трия,
но тази във сърцето си остава
заключена в невидима килия,
времето край мене отминава...
Но тази вечер нямам сила,
да губя време, нито час -
прахта от себе си изтрила,
не може вечно да съм пас.
И сякаш Пепеляшка съм в нощта,
избягала от тъмния затвор,
към свойто щастие летя
и рея се във светлия простор...
Но знам, след час или след два,
каретата ще стане тиква
и трябва да се върна в пепелта,
съдба, която няма да обикна...
Загубила пантофката в красив дворец,
аз търся свойта фея,
напътствана от лек ветрец,
вървя по каменистата алея.
Когато стане полунощ
ще се превърна в алена робиня,
ще стихне бурната ми мощ
и ще изчезне нежната богиня.
© Може би закъсняла All rights reserved.
