Като гласчето на славей,

като лъч, отдалеч долетял -

в тонове нежният повей

е песен на славей пропял.

С въздушни колесници

прелитат приказни картини.

Волни като лястовици -

обагрят небесата сини.

В светли образи отново -

ражда се света повторно.

В нови краски наготово -

го прегръщам илюзорно.

Нови ветрове препускат -

в порива на юлска младост.

В миг изчезват и напускат,

в сън за някогашна радост.

Като нежна песен на славей -

спомен, надалеч отлетял -

умира като затихващ повей,

с глас на славей пропял.