Като пламък
Защо ли все бързам?
от страх ли, от що ли?!
С какво се обвързвам?
За къде, за какво ли?...
Отново странни мисли
са ме обзели.
Нещо в мен
вечно трепти и играе.
Детето в мен
мира не знае - играе, лудува,
към "нов" хоризонт
вечно пътува...
вечно с вятъра се надбягва,
но вечно хоризонтът "нов"
му убягва,
а след него още по-нов
се отваря
и още по-силен огън
душата изгаря...
Като вечен пламък
се движа в ефира,
като хвърлен камък -
моят устрем не спира...
Пламти и лудувай,
ти, пламъко,
с вятъра пей!
Играй и танцувай
ти, мой Прометей!
© Анна Попова All rights reserved.
