Като пламък на вятъра
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха,
много пролети късах цветя,
много есени сбирах поминъка
и безгрижни лета преживях.
Още пърхат с крила пеперудите,
щом с любов ме прегръщат ръце
и под такт на магична прелюдия
се превръщам на лебед в перце.
Как да спра, щом вълнуват сърцето ми
радостта и тъгата ведно.
Аз съм пламък от вятър понесена
и горя. Ще горя до живот!
© Nina Sarieva All rights reserved.
