19.02.2022 г., 18:35 ч.  

Като пламък на вятъра 

  Поезия » Друга
937 2 8

Като вятър луд хуквам на някъде,

не се плаша от нови неща.

Спирам дъх да поема понякога,

след това все по-бързо летя.

 

Много зими през мене преминаха,

много пролети късах цветя,

много есени сбирах поминъка

и безгрижни лета преживях.

 

Още пърхат с крила пеперудите,

щом с любов ме прегръщат ръце

и под такт на магична прелюдия

се превръщам на лебед в перце.

 

Как да спра, щом вълнуват сърцето ми

радостта и тъгата ведно.

Аз съм пламък от вятър понесена

и горя. Ще горя до живот!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??