Като поток

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца...
Тъжно е защото си далече и мълчиш,
грижите трудно ни отминават.
Само долитащите страсти
ще прогонят грижите и самотата,
но самотните души поглъщат,
любов и нежност, въздух и слънце
и яхваме облаците бели, натежали сега.
Ти като бягащ поток вода
отмиваш тъгите, носиш радостта.
Нека, не тъгуваме! Да оставим самотата!
Да вървим по нашата пътека!
Такъв е животът! Букет изплетен!
От радост, щастие и самота, и тревога.