28.03.2018 г., 3:06

Като поток

387 0 0

Като поток

 

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца...
Тъжно е защото си далече и мълчиш,
грижите трудно ни отминават.
Само долитащите страсти
ще прогонят грижите и самотата,
но самотните души поглъщат,
любов и нежност, въздух и слънце
и яхваме облаците бели, натежали сега.
Ти като бягащ поток вода
отмиваш тъгите, носиш радостта.
Нека, не тъгуваме! Да оставим самотата!
Да вървим по нашата пътека!
Такъв е животът! Букет изплетен!
От радост, щастие и самота, и тревога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....