Като псета по улици
Не чувам
до болка усилени думи.
Тъгата ми беше стряха
и хора по улици -
карат се.
Още се карат.
Моите образи бяха
прегърбено ежедневие,
спукани гуми.
А проскубани глутници
още по-яростно лаят,
(не мен!)
Излаяха на гаргите -
грозни под стряхата
(и черни поличби се рапиляха).
Сега живея
сама с подивялото куче,
което прогони
ръждиво-черните,
грачещи... мои...
съмнения.
И не виждам вече
чуждото прямо нещастие
по скарани улици.
Аз вървя по тях
и с него съм глутница -
две свободни сме... псета
(наречете ме блудница),
ръфащи гумите,
гонещи птиците и
... черните наши съмнинея.
Сдобряваме свъсени хорица
по сърдитите улици,
които (Наречете ни луди!)
търпяха и...
все още трудно понасят
крещящите клаксони,
до болка усилени.
Преживяваме всяка
улична случка.
Аз обикнах да скитам
... с кучето
(Наречете ме кучка!),
защото бе трудно
да чакам под стрехите,
грачейки да ме съди
... съмнението
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
