Като роса по леглото ти
с първи петли ще се сипна.
С теб се разделяхме сто пъти,
а все не мога да свикна.
Сто пъти тръгвах нанякъде,
като пияна залитах.
Даде криле на душата ми,
как да живея без минало?
Пътят ми беше в тресавище,
ти ме изведе на светло.
Сиво животът минаваше,
днес е прекрасен и цветен!
Пак ще се връщам по сто пъти,
с обич към тебе ще литна.
Като роса по леглото ти
утре в зори ще се сипна…
© Теменужка Маринова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
