Като роса по леглото ти
с първи петли ще се сипна.
С теб се разделяхме сто пъти,
а все не мога да свикна.
Сто пъти тръгвах нанякъде,
като пияна залитах.
Даде криле на душата ми,
как да живея без минало?
Пътят ми беше в тресавище,
ти ме изведе на светло.
Сиво животът минаваше,
днес е прекрасен и цветен!
Пак ще се връщам по сто пъти,
с обич към тебе ще литна.
Като роса по леглото ти
утре в зори ще се сипна…
© Теменужка Маринова Всички права запазени