Като роза
Може ли да се обясни думата любов?
Съществува ли тя в света суров?
Да,обичаше ме ти!
Но аз разбих нашите мечти.
В очите мои ти дълго се взираше.
Търсеше ли нещо,дали го намираше?
Държеше здраво ръката моя
и знаеше,че съм само твоя.
Притискаше се в моето тяло
и за нас времето беше спряло.
Червена роза ми подари
и с нея ти денят ми озари!
Но откъде се появи той-не зная?
И как така бързо ме омая?
Силно ме привлича,
но дали като теб ще ме обича?
Сега за него копнея
и страстта си с неговата аз ще слея.
Дали играе си той с мен?
Дали говори ми лъжи?
Това тревожи моя ден
и в душата ми тежи!
Искаш да върнеш ти любовта
и огъня да запалиш пак в пепелта.
Но всичко свърши
така,както розата наша се прекърши!
Черни падаха листата вече.
Ръцете вплетени чезнеха далече.
Нежни думи ми шептеше,
но различно сърцето ти туптеше.
Знаеше,че шанс нямаш ти,
но вярваше още в нашите мечти.
Спри!В раната недей дълба!
Това е била нашата съдба!
За теб бях красавица,богиня,едничка на света,
а сега съм тъй сама.
Но не,при теб аз няма да се върна.
Нежно само ще те прегърна.
Останаха ни спомени незабравими
с приказките те сравними.
Сега в мен всичко се надява
другата любовта ти да заслужава!
Не искам ти да страдаш.Прости ми!
В живота случва се така,любими.
Любовта ни като роза беше.
От семенце поникна тя.
Много надежди таеше
и за щастие копня.
Увяхнало е всичко сега.
В очите се вижда тъга.
Само твоето "обичам те" звучи!
Дали някой с нещо ще го заличи?
Съществува ли тя в света суров?
Да,обичаше ме ти!
Но аз разбих нашите мечти.
В очите мои ти дълго се взираше.
Търсеше ли нещо,дали го намираше?
Държеше здраво ръката моя
и знаеше,че съм само твоя.
Притискаше се в моето тяло
и за нас времето беше спряло.
Червена роза ми подари
и с нея ти денят ми озари!
Но откъде се появи той-не зная?
И как така бързо ме омая?
Силно ме привлича,
но дали като теб ще ме обича?
Сега за него копнея
и страстта си с неговата аз ще слея.
Дали играе си той с мен?
Дали говори ми лъжи?
Това тревожи моя ден
и в душата ми тежи!
Искаш да върнеш ти любовта
и огъня да запалиш пак в пепелта.
Но всичко свърши
така,както розата наша се прекърши!
Черни падаха листата вече.
Ръцете вплетени чезнеха далече.
Нежни думи ми шептеше,
но различно сърцето ти туптеше.
Знаеше,че шанс нямаш ти,
но вярваше още в нашите мечти.
Спри!В раната недей дълба!
Това е била нашата съдба!
За теб бях красавица,богиня,едничка на света,
а сега съм тъй сама.
Но не,при теб аз няма да се върна.
Нежно само ще те прегърна.
Останаха ни спомени незабравими
с приказките те сравними.
Сега в мен всичко се надява
другата любовта ти да заслужава!
Не искам ти да страдаш.Прости ми!
В живота случва се така,любими.
Любовта ни като роза беше.
От семенце поникна тя.
Много надежди таеше
и за щастие копня.
Увяхнало е всичко сега.
В очите се вижда тъга.
Само твоето "обичам те" звучи!
Дали някой с нещо ще го заличи?
© Петето All rights reserved.
сега ще го ремонтирам
