Като сенки минавате покрай мен
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен,
оставили ме без глас и отплата,
приковали ме към отминалия ден-
да бъда затворник на тъмнината...