Oct 14, 2011, 12:20 PM

Kато слънце

  Poetry » Love
992 0 0

И все надявах се че ще те срещна

И ето най-накрая ти дойде

И стопли ме с усмивка като слънце

И стопи леда в моето сърце

И върна ми надеждата в живота

И върна ти усмивката на моето лице

И зная че един за друг ни пази до сега съдбата

И че оттук нататък няма сила която може да ни раздели

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...