Feb 28, 2009, 6:21 PM

Като сън

  Poetry
1.1K 0 6
    
                                           В очи от морско колебание
                                           разбиват се вълните с трясък
                                           и хиляди удавени желания
                                           лежат на зъзнещия пясък! 

                                           И както на дърво без корен
                                           бавно вехнат цветовете,  
                                           чезне моят хубав спомен -
                                           сякаш сън уханен беше.
                                          
















Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лушка Кочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Затова се нарича "Като сън" ! И там нещата не се връзват, както и в живота, много често, та камо ли в стиховете! Такъв е бил мигът, който съм уловила - развързан!
  • Има мелодия , има ритъм , но нещо съществено ми се губи.
  • според мен и двете строфи казват едно и също
    просто метафората е различна
    и как и защо пък се връзват в едно стихотворение ... не знам

    В очи от морско колебание
    разбиват се вълните с трясък- вълните нали са част от морето ... как да го разбирам това - те се разбиват в повърхността на морето ... това ли томно искаше да кажеш ... защо морско колебание .. като може да е - скално, брегово (което е тъпа дума съществува ли изобщо ) и тн. .. пясъчно, примерно ...


    П.П. принципно чета един стих най- малко три пъти ... когато нещо ми хване окото още - 2 пъти ... после поне още пет пъти отделни части ... намирам поне пет варианта на прочит ... и после си търся ... моя си, питам за него ...

    това ти го казвам да не те обидя ... и по- скоро ей така ... сайтови истории...

  • "чезне моят хубав спомен -
    сякаш сън уханен беше"

    Много силно!
  • Всеки спомен избледнява.
    За да направи място на настоящия миг...
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...