28.02.2009 г., 18:21

Като сън

1.1K 0 6
    
                                           В очи от морско колебание
                                           разбиват се вълните с трясък
                                           и хиляди удавени желания
                                           лежат на зъзнещия пясък! 

                                           И както на дърво без корен
                                           бавно вехнат цветовете,  
                                           чезне моят хубав спомен -
                                           сякаш сън уханен беше.
                                          
















Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лушка Кочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Затова се нарича "Като сън" ! И там нещата не се връзват, както и в живота, много често, та камо ли в стиховете! Такъв е бил мигът, който съм уловила - развързан!
  • Има мелодия , има ритъм , но нещо съществено ми се губи.
  • според мен и двете строфи казват едно и също
    просто метафората е различна
    и как и защо пък се връзват в едно стихотворение ... не знам

    В очи от морско колебание
    разбиват се вълните с трясък- вълните нали са част от морето ... как да го разбирам това - те се разбиват в повърхността на морето ... това ли томно искаше да кажеш ... защо морско колебание .. като може да е - скално, брегово (което е тъпа дума съществува ли изобщо ) и тн. .. пясъчно, примерно ...


    П.П. принципно чета един стих най- малко три пъти ... когато нещо ми хване окото още - 2 пъти ... после поне още пет пъти отделни части ... намирам поне пет варианта на прочит ... и после си търся ... моя си, питам за него ...

    това ти го казвам да не те обидя ... и по- скоро ей така ... сайтови истории...

  • "чезне моят хубав спомен -
    сякаш сън уханен беше"

    Много силно!
  • Всеки спомен избледнява.
    За да направи място на настоящия миг...
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...