Като тъжна мелодия
И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан,
аз не искам за част от мига да узная,
а сърцето си само за него ще вържа,
да заплача, тъй както се плаче накрая.
И утихна звукът във клепача без суша,
най-последното кътче намерил уютно,
равномерно, полека със мене задиша,
запълзял и към първото сигурно утро.
И звукът извиси се, във лъч се заплете,
да достигне във края последното ято.
Отдели се земята, напусна небето
и закапа дъждът във превала на лятото.
© Ани Монева All rights reserved.
Прегръщам те, Ани!!!
