Anita765 (Ани Монева)
297 11768
22.09.2010 г., 22:54 ч.  

Като тъжна мелодия 

  Поезия
1187 0 15

И закапа звукът, и се сгуши в капчук,           

в тишината прокрадна се вятърът.     

Ненаскитан по пътища стигна дотук, 

докъдето небето се слива с земята.         

 

И дали е сълза или ручей забързан,          

аз не искам за част от мига да узная,        

а сърцето си само за него ще вържа,        

да заплача, тъй както се плаче накрая.       

 

И утихна звукът във клепача без суша,   

най-последното кътче намерил уютно,        

равномерно, полека със мене задиша,     

запълзял и към първото сигурно утро.        

 

И звукът извиси се, във лъч се заплете,      

да достигне във края последното ято.      

Отдели се земята, напусна небето        

и закапа дъждът във превала на лятото.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??