Като в приказките 2 :)
(четене с :) усмивка)
Реши да ме срещнеш в гората
с едничка идея - да ме „изядеш”,
също като в приказката позната,
но не със апетит, ами с копнеж.
Заговори ме със самочувствие:
искаше от страх да потръпна аз,
но имах вътрешно предчувствие,
че нежност крие се във твоя глас.
Ти може би реши, че съм кокетка,
която лесна хапка е за твоята уста,
заблуди се от червената жилетка,
от това, че носех кошница с цветя.
Представи се със плътен баритон:
„Чавдар. Ловец съм, как звучи това?”
Аз се усмихнах и за да бъда в тон
отвърнах: „Диана – богиня но лова”.
Закачката в гласа ми усети и разбра,
че съм вълчица… в кожата на агне,
и продължихме заедно в гъстата гора -
тъмно бе, отдавна минало бе пладне...
И случи се каквото може да се случи,
когато се разхождат ловец и вълчица…
Аз няма да разказвам какво се получи,
че приказките тук четат се от дечица.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
