Като сън те измислих,
тъй красива в очакване.
Затова си Любов,
във очите ми плакала.
Затова те разлях
по пустини да светиш,
в илюзорния блян
на съня ми да идеш.
Затова твойте стъпки
във душата ми стенат,
и в сърцето ми, пясъчни,
твойте дири раздират.
Като в сън те докоснах
и не помня кога
изрисувах за друга
свойта светла мечта.
Тя сега те прегръща.
Ти целуваш я с страст.
Мене ти ме забрави.
Още помня те аз.
© Евгения Тодорова All rights reserved.