Като сън те измислих,
тъй красива в очакване.
Затова си Любов,
във очите ми плакала.
Затова те разлях
по пустини да светиш,
в илюзорния блян
на съня ми да идеш.
Затова твойте стъпки
във душата ми стенат,
и в сърцето ми, пясъчни,
твойте дири раздират.
Като в сън те докоснах
и не помня кога
изрисувах за друга
свойта светла мечта.
Тя сега те прегръща.
Ти целуваш я с страст.
Мене ти ме забрави.
Още помня те аз.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасна творба