Sep 6, 2011, 10:25 PM

Като във филм

  Poetry » Love
989 0 1

Не обелваш нито дума.

И двамата мълчим.

Износени като грайфера на гума -

нямаме какво да споделим!

 

Спомени прелитат пак като на лента,

цветни 24 кадрови акценти.

Тези образи със дъх на мента

връщат ни към приказни моменти!

 

Ровим назад във миналото ни...

Бе ни хубаво, нали?!

Ето пак сме вплетени,

но защо започва да боли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арам Вартанян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...