Не обелваш нито дума.
И двамата мълчим.
Износени като грайфера на гума -
нямаме какво да споделим!
Спомени прелитат пак като на лента,
цветни 24 кадрови акценти.
Тези образи със дъх на мента
връщат ни към приказни моменти!
Ровим назад във миналото ни...
Бе ни хубаво, нали?!
Ето пак сме вплетени,
но защо започва да боли?
© Арам Вартанян All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
