Sep 6, 2011, 10:25 PM

Като във филм

  Poetry » Love
990 0 1

Не обелваш нито дума.

И двамата мълчим.

Износени като грайфера на гума -

нямаме какво да споделим!

 

Спомени прелитат пак като на лента,

цветни 24 кадрови акценти.

Тези образи със дъх на мента

връщат ни към приказни моменти!

 

Ровим назад във миналото ни...

Бе ни хубаво, нали?!

Ето пак сме вплетени,

но защо започва да боли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арам Вартанян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...