Звездите са толкова красиви днес,
така си блещукат една на друга, сякаш си говорят,
и колкото и да мислим, че са близо една до друга, те не са..
Въпреки красотата си са толкова самотни..
Харесвам ги - олицетворяват живота ми.
Заобиколен съм от всякакви хора и все пак съм самотен,
останал с празно сърце...
Сърце, жадуващо да намери и може би вече намерило своята звезда,
звезда, която е далеч от него...
звезда, за която то би изригнало,
само и само с последни сили да я докосне, погали, почувства...
© Живко Трендафилов All rights reserved.