Като звън на камбана
Тази пролет дойде като звън на камбана.
В нощ безлунна стопи снеговете
и със утрото тихо на прага застана.
Как успя да смени ветровете?...
Снеговеят на воля бе свирил в улуците,
време беше да хукне на Север…
А Южнякът, дочул как го викат капчуците,
бързо своето място намери.
А и клоните, зъзнали в ледена тръпка,
вече чакаха с луда надежда.
Бяха жадни да листнат…И напукали пъпки
го дариха с най- земната нежност.
Може би, аз самата бях жадна за пролет,
твърде дълго тъгувах небето.
Севернякът без време много болки оголи…
Как сега да стопя ледовете?
Тази пролет дойде. Не затваряй вратата,
аз отново в живота се вричам.
Щом Южнякът танцува, ще забравя тъгата
и отново до смърт ще обичам…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
