Ухае кестенът прекрасно
със аромат неповторим
и някак шеметно, омайно
красив е и неотразим.
Той всяка пролет се възражда,
с листа и цветове блести,
в сърцето ми поражда чувства –
възторг и обич, и мечти.
Как искам да съм като него,
за нов живот да се родя,
любов да нося във сърцето
и щастие, и красота!
Да се любувам на небето,
на слънцето и на дъжда,
в душата ми да бъде светло,
да съм частица от света!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
