Oct 31, 2022, 7:38 AM

Килограми

  Poetry
718 0 3

   

   Килограми

 

Грешните привички

аз ще променя,

с грешните привички

ще се разделя.

 

Килограми много

все ми се лепят,

килограми много,

много ми тежат.

 

Тази нощ направих

план за месец-два,

от теглото страшно

да се отърва.

 

Много се зарадвах,

ще се справя аз,

само малко воля,

тренировки – час.

 

Радостна, щастлива

полетях навън,

миналото вече

си е само сън.

 

Бързо си представих,

колко съм добре

и снага изправих –

вече тъй ще е.

 

Всички се обръщат

да ме поздравят.

Колко съм красива,

нека оценят.

 

Модните актриси

ряпа да ядат,

само мене гледат,

чуден е светът.

 

Мило се усмихвам,

вече си личи,

слънцето наднича

в моите очи.

 

Но не щеш ли – ето,

спира се при мен

някаква позната

с много хубав тен.

 

–Как си, мила моя,

сякаш ти не си,

много си дебела,

леле, как личи!

 

Сякаш ме попари

с вреличка вода.

Хубава плесница

тя ми отвъртя.

 

        Мария Мустакерска

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...