Кипва...
Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих.
Прелъстена музата.
Скъсани рими.
...
Повдига мигът
капака на минало.
Кипва бъдеще...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих.
Прелъстена музата.
Скъсани рими.
...
Повдига мигът
капака на минало.
Кипва бъдеще...
© Веселка Стойнева All rights reserved.

argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...