Под юргана завит
лежал си един кит,
унесен в дрямка,
ухилен като депутатка.
Присънило му, че умее
на чужд гръб да си живее,
волен като птица, за всичко
ще обвинява бездарната левица.
Обаче, за беда,
в стаята пропълзяла змия,
но вместо да го удуши,
тя в търбуха му се намуши.
Впоследствие нашият приятел
стана виден дознател,
поет, политик, учител,
стабилен в обществото като капител.
Дори в един момент
лъжеше тълпата като президент.
Изобщо наш'та политика
сдоби се със своето асо пика –
черен, избухлив и остър,
в метрото бе на всеки постер.
А електоратът беден
изсече му бюст меден
и след всяка TV-промивка
лягаше си с надежди в своята завивка.
Поука ли… За к’во ви е пък тя?
Всеки знае, живеем с манипулирана страна
от журналисти, мечтаещи да са министри,
изобщо най-видните юрганисти!
© Winston Smith All rights reserved.