Китайска, Любовна приказка
На Ирка!
Назад... назад - във времена,
когато древен бил света,
в градче край пътя за Пекин
живеел младият Ли Нин.
Младежът бил висок... напет,
и имал слава на поет,
сред нощни птици, пеперуди
и поетеси страшно луди.
Той пишел стихове, балади,
за хора със сърца - по-млади,
за обич, злоба и омраза
в напреднала, любовна фаза.
Веднъж, когато бил в гората,
и хранел паяче в тревата,
дочул от малък, горски храст,
девойка с много тъжен глас
да хлипа силно - през сълзи,
и безутешно да мълви:
- Напуснах родната си къща,
не мога там да се завръщам,
че моят - алчен, лош баща,
завинаги ме - завеща
на стар - омразен мандарин,
далеч на север, чак в Пекин.
Поетът бил - добър младеж,
и имал вид доволно свеж.
Поспрял пред младата жена,
изслушал тъжните слова,
а след това - подвил мустак,
и с появил се плах мерак
избърсал с длани две сълзи
от най-прекрасните очи,
които - някога бил срещал -
омайни... палави... горещи!
Очи... достатъчно зелени
да украсят - и сто вселени!
Пленен от младото момиче,
Ли Нин решил, че го обича!
Поел си дъх от планината,
над него блеснала луната,
видял в елите две-три сови,
и обладан от чувства нови,
заел - удобна, права стойка,
и пред красивата девойка
започнал с рими да мечтае,
че в студ и пек ще я желае!
Че в сламената му къщурка
доволни те ще се дундуркат!
Ще гледат няколко дечица,
и всички - от една паница
ще смучат дълги макарони,
понякога - дори бонбони.
А нощем, двамата в кревата
ще мислят само за децата -
На кой да купят нови шапки,
на кой обувки без чорапки.
Така - до края на живота,
приели скромната Голгота,
те - кротичко ще си живеят
и детски песнички ще пеят!
Девойката - била красива,
но много, много мързелива.
Щом чула тя за този план
от своя - беден калпазан,
завърнала се бързо вкъщи,
и без изобщо да се мръщи,
на татко си се извинила,
и с него тя се съгласила,
а рано - следващият ден
заминала покорно в плен,
в покоите на мандарина,
до много злато и коприна!
Пък младият - напет поет,
поради липса на късмет,
спрял да ходи в планината,
а често сядал в механата,
където с нощни пеперуди
обичал късно да се буди.
Той сричал своите поеми
край пътища и водоеми,
на леки дами... селяндури,
на скитници и чукундури,
дори на алчни мандарини
и техните жени - робини!
Но ето, че веднъж на пътя -
един файтон на кръстопътя
спрял със осем бели коня,
а в него - истинска Мадона,
доволно мръсна, изпотена
и страшно много изморена!
Тя, зърнала поета бледен,
разбрала, че е доста беден,
наивен, гладен, безработен,
но много умен и грамотен!
Изслушала - една балада,
почувствала, че яко страда,
усетила копнеж в душата
и луд пожар между краката,
и с ято прилепи в гърдите,
и с буйни пламъци в очите,
тя припнала в една горичка,
а там, до чистичка рекичка
с Нега - лицето си измила,
в косите роза си забила,
свалила потните си дънки,
оставила си две подплънки,
облякла рокля без ръкави
и без секунда да се бави -
в очи - с поета се разбрала
и под снагата му се дала!
А Нин - до себеси я пуснал,
и дълго, страстно и изкусно
не спирал - нежно да я люби,
а на шега - с добри подбуди
започнал приказки да драска:
Как - с осем коня и каляска
препуска често до Пекин,
да спори с глупав мандарин -
негов тъст - и лош банкер -
ужасно стиснат - милионер
с наложница - добра позната
.... красавицата от гората!
Така - привършва тази сага
със хепи енд, без Баба Яга!
Младежът бил висок, напет,
но не разчитал на късмет,
а силно вярвал - в Любовта,
и щом при него тя дошла,
я стиснал здраво във ръце!
С огромна обич..... и сърце!
Край
Превод от китайски - Юри Йовев.😀
Октомври
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
