Клас
Аз искам да ви помня все така:
Усмихнати, красиви и щастливи.
Но в гърлото горчи една тъга,
Очите със сълзи налива…
Кажете, не отминаха ли като сън
Годините ни общо споделени;
Вчера ли чухме първия учебен звън,
А днес разделяме се насълзени.
Трепти надеждата в мен,
Че ще се срещнем в бъден ден;
И знам, че силуети във съня
Ще ме навестяват до смъртта.
Бъдещето нови спомени ще носи;
От съдбата щастие ще просим;
Но светлината от моментите със вас
Навеки ще ме топли в труден час.
Какви сме и какви ще бъдем?
Нека помечтая…
Със кой ли вятър
Ще поемем към безкрая?
© Виктория Христова All rights reserved.
Аз такмо имах идея да напиша подобно стихче.Днес ми е бала.Заварших.И аз искам да напиша нещо.Ще се постарая.А на стихчето оценка 6.Ванката е прав,че щеше да е загуба,ако не го бяхме прочели
