Клетници
Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би,
не би било добре да се прегърнем.
Какво ли пише в сетния ми стих,
останал на финала си изгърбен?
Да бе видял, че в тази синева
не прелетява даже морна птица
и спи целуната за сбогом любовта -
пленена, уморена гълъбица.
Щастлива съм, че щедрата земя
направи светъл път от Персеиди.
Тъгувам, че саката младостта
от своя космос няма да ги види.
И капещи горещите сълзи,
Свети Лаврентий в шепи ги събира -
плете за клетници тъговните венци,
разминали се толкова страхливо.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
