Клетва
731
0
11
Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба.
Споменът... Боже, кошмарно жесток.
Как да изтръгна тази гледка злокобна
и трансформирам в бистроструен поток?
В кафез днес заключих сърцето кървящо.
Наложих му вето... да бие с любов.
Дадох шанс на сълзите да стигнат аязмо,
в което да раждат за теб светослов.
Как да те върна, сине? Не мога!
(Злото се киска доволно сега).
Но обещавам! Кълна се пред Бога,
не ще му простя... и с добро победя.
Цялата Вяра светлинна ще впрегна,
всички стихии ще яхна сега
и ще изпълня свята клетва заветна
светлата памет в бял стих да сбера!
© Таня Мезева All rights reserved.
