Когато гръм в небе отприщи
ръкавите на водопад,
не искай ти от него нищо,
а сух заслон под този ад.
Когато лятно слънце жари
безмилостно, в зенитен глед,
поискай сянка да постави
и на челото – бучки лед.
Когато зиме люта сприя
скове полето в преспи сняг,
под покрива си да те скрие
в самия край на твоя бяг.
А каже ли, че той не може
защита да е, не плачи! –
във вярност се заклевам, Боже,
ти неин страж ме назначи!
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!