Когато гръм в небе отприщи
ръкавите на водопад,
не искай ти от него нищо,
а сух заслон под този ад.
Когато лятно слънце жари
безмилостно, в зенитен глед,
поискай сянка да постави
и на челото – бучки лед.
Когато зиме люта сприя
скове полето в преспи сняг,
под покрива си да те скрие
в самия край на твоя бяг.
А каже ли, че той не може
защита да е, не плачи! –
във вярност се заклевам, Боже,
ти неин страж ме назначи!
© Иван Христов Всички права запазени