***(клише)
Клише съм.
Набързо сглобени
парчета минути
и счупени срички -
между няколко нащърбени
делнични вдишвания.
До...
когато шумът,
полепнал по ресните на шала,
пред прага се стапя
и остава „отвън”...
Със себе си
запалвам по цигара -
в уютния мой безпорядък.
С косата ми тихо флиртува димът.
„Как мина денят?” –
стоплят сините му пръсти дъха ми.
Заоблят парчетата мигове
привечерен час.
Сричките се изпълват в малки
прости думи.
От раменете ми клишето се смъква...
У дома съм.
Просто Аз.
© Дора Павлова All rights reserved.
