Клоун
КЛОУН
Редиш безкрайна клоунада -
над теб цветя и смях валят.
Запяваш сладникава балада,
жените с поглед те крадат.
Поспри се, Шуте! Изморен си!
Във очите вече огън не гори.
Изгубен зад миражните завеси,
под купол на слава се скри.
Колко боси кралици възпя?
Последната забрави, бе пиян.
Да се влюбиш в една не успя.
Сърцето си даде в курбан.
Колко цветя за любов разпиля?
По пътя остана и ти разпилян.
От теб всичко изгоря - изтля.
... Ограби те алчната за зрелище сган.
© Мимо Николов All rights reserved.
