Клоун
Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденик своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба. Подаръци. Пони.
Сякаш осъмваше всеки ден под наем.
И арендата влачи дългове неизстинали.
Пердетата закърпени с душата му от кал.
Не беше една. Отчаяна. Глинена.
Стъпките с тъжни звънчета огласяха прага,
когато си идваше вкъщи бездомен.
Майка му правеше торти за празници.
Колко горчиво. Смях. И ирония.
Път. Обувки, изхабени от тичане.
И детство от пясък, наум построено.
Клоунът във мен... колко обичане
на смях и на халост... така потрошено.
© Камелия Ангелова All rights reserved.
