Navy_Rose (Камелия Ангелова)
15 17
Aug 9, 2007, 1:25 PM

Клоун 

  Poetry
753 0 2


Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденик своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба. Подаръци. Пони.

Сякаш осъмваше всеки ден под наем.
И арендата влачи дългове неизстинали.
Пердетата закърпени с душата му от кал.
Не беше една. Отчаяна. Глинена.

Стъпките с тъжни звънчета огласяха прага,
когато си идваше вкъщи бездомен.
Майка му правеше торти за празници.
Колко горчиво. Смях. И ирония.

Път. Обувки, изхабени от тичане.
И детство от пясък, наум построено.
Клоунът във мен... колко обичане
на смях и на халост... така потрошено.

© Камелия Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Ами, не мога да коментирам стиховете си. Просто пиша това, което ми идва отвътре и така, както го чувствам. Съжалявам ако са малко странни или недоразбрани.Причината си е в мен.
    Благодаря ти за коментара.
Random works
: ??:??