Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденик своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба. Подаръци. Пони.
Сякаш осъмваше всеки ден под наем.
И арендата влачи дългове неизстинали.
Пердетата закърпени с душата му от кал.
Не беше една. Отчаяна. Глинена.
Стъпките с тъжни звънчета огласяха прага,
когато си идваше вкъщи бездомен.
Майка му правеше торти за празници.
Колко горчиво. Смях. И ирония. ...