Jan 28, 2014, 11:25 AM

Клуб 8

  Poetry
615 0 0

През една улица отсреща денонощно

работи клубът за усмихнатите лица;

работи и за плачещите безпомощно,

търсейки подарените си вече сърца.

 

Стъклената врата е отворена пак,

светлината стреля в отсрещния двор,

с всичко друго и музиката за капак –

клубът е в центъра на този простор.

 

Този номер осем, неслучайно избран,

е символ на постоянност и хармония,

номерът осем – водоравно завъртян –

прави клуба известен без церемония.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...