През една улица отсреща денонощно

работи клубът за усмихнатите лица;

работи и за плачещите безпомощно,

търсейки подарените си вече сърца.

Стъклената врата е отворена пак,

светлината стреля в отсрещния двор,

с всичко друго и музиката за капак –

клубът е в центъра на този простор.

Този номер осем, неслучайно избран,

е символ на постоянност и хармония,

номерът осем – водоравно завъртян –

прави клуба известен без церемония.