28.01.2014 г., 11:25

Клуб 8

614 0 0

През една улица отсреща денонощно

работи клубът за усмихнатите лица;

работи и за плачещите безпомощно,

търсейки подарените си вече сърца.

 

Стъклената врата е отворена пак,

светлината стреля в отсрещния двор,

с всичко друго и музиката за капак –

клубът е в центъра на този простор.

 

Този номер осем, неслучайно избран,

е символ на постоянност и хармония,

номерът осем – водоравно завъртян –

прави клуба известен без церемония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...